Събота, 3 октомври 2026 | Смолян Предимно ясно 4°
- Голям проблем! Вчера идваха от НСБОП в нас да ровят и намериха.. - Какво? Наркотици ли? - Не, още по-лошо - торенти.
Програмисти 3,896 прегледа
Следващ →

Още вицове

Журналистка интервюира столетник от високопланинско родопско село: - Сигурно през тези 100 години не сте пушили? - Виждаш ли я купчината сено в двора? Сигурно съм изпушил 10 такива купчини с цигари! - Може би не сте употребявали алкохол? - Рекичката пред къщата виждаш ли я? Сигурно съм изпил 10 такива рекички. - Може би сте се ограничавали в половия живот? - Момиче, виждаш ли я оная коса, дето е облегната на входната врата? Вчера дойде смъртта да ме взема, така я наебах, че си забрави косата и избяга.. Двете правила на успеха: 1) Не казвай всичко, което знаеш. Върви си Червената шапчица из гората и си мисли: "Сега като ме нападне вълка, ще ме изнасили няколко пъти..." Изведнъж ръце се подали от храстите и я издърпали в тях. Събули й гащичките и тъкмо тя си помислила: "Ето", я изхвърлили извън храстите. Поогледала се, поослушала се - никой. И тъжно си продължила по пътя. Към края на гората отново я придърпали в храстите и тя доволно помислила: "Най-после". Обаче ръцете й нахлузили гащичките и изхвърлили извън храстите. Върви си Червената шапчица тъжна и усетила, че има нещо в гащичките. Бръкнала и открила бележка: "Изпрано и изгладено от Тимур и неговата команда" Питат поручик Ржевски: - Защо застреляхте младия хусар Черкезов и Наташа Ростова? - Защото се подиграха с мен! - Е как така? - Ами седя си във всекидневната и си пия чай и влиза Черкезов и ме пита "Искате ли вафла към чая?" и аз казах "Да", и той си завря х#я си в устата ми, и го застрелях! - А Наташа защо? - Е продържавам да си пия чая и влиза Наташа и пита "Искате ли кифличка към чая?", е аз какво сега, да чакам да ми нахлузи п#####а си на главата ми ли? - Напоследък си много нервен. Нещо да не се е случило? - Не, просто имам едни лоши предчувствия - Какви по-точно. - Ами, бившата ми жена се е развела с четвъртия си съпруг и се е омъжила за първия си, а аз и бях втория.