Събота, 12 септември 2026 | Смолян 16°
Днес е ден на траур! Община Смолян скърби за двете момчета от Смилян, които загинаха в тежка катастрофа! Екипът на СмолянБГвести изказва съболезнования на родителите и близките на децата
Енорийският свещеник се съгласил да закара с колата си симпатична монахиня до метоха. Докато карал, човещина е, свещеникът, сменяйки скоростите положил ръка на бедрото на монахинята. Тя го погледнала и тихо прошепнала: - Отче, спомнете си псалм 138! - Простете слабостта ми, сестро - отвърнал свещеникът. Но при следващ удобен случай, той пак сложил ръката си на бедрото й. Монахинята пак прошепнала: - Отче, спомнете си псалм 138! ! ! Свещеникът се извинил за втори път и повече не посмял да я докосне. Щом я оставил в метоха, побързал да отиде с параклиса, разлистил Светите книги и в изненада прочел псалм 138: "Тръгни нагоре и ще намериш благоденствие". Извод: Никога не предприемай каквото и да е, когато си зле информиран.
Семейни 3,641 прегледа
Следващ →

Още вицове

Гръб - това е частта на тялото на твоя приятел, която виждаш, когато си в беда. Домакиня изпраща гостенката си. - Моля те, не си прави труда да ме изпращаш. - Напротив! Това ми доставя голямо удоволствие. Мутра се качва на Айфеловата кула. Гледа Париж от високо, много му харесва... - Красота...чак гърлото ми пресъхна...жалко...няма с кво да плюна. Митничар се качва в тролейбус и казва на шофьора: - Давам ти 5000$ ако ме закараш до "Драгалевци". - Как ще те карам бе, дотам няма тролейбусна линия! - Абе ще ме караш, това са 5000$ - казал митничаря. Шофьорът се съгасил. Карал докъдето имало линия и за негов късмет видял един друг негов колега с "Камаз". Спрял той и отишъл при тоя с Камаза. - Слушай, тоя дето го возя дава 5000$ да го закарам до "Драгалевци" - ще ме теглиш и после ще делим парите. Закарали митничаря до "Драгалевци" и шофьора пита митничаря: - Абе, каква е тази огромна дупка пред къщата ти? - А, вчера се прибирах с метрото. На Червената шапчица й дошъл първия цикъл... Върви си тя през гората, носи храна на баба си и плаче. Насреща й - Вълкът. - Защо плачеш, Червена шапчице? - попитал я той. - Защото кръвта ми изтича - плаче и подсмърча тя. Вълкът рекъл: - Дай да видя от къде изтича, та ако мога, да ти помогна. Съгласила се тя, дала му да погледне... Гледал вълкът, чудил се, па рекъл: - Аз, Червена шапчице, не съм кой знае какъв лекар, ама работата е много зле. Мен ако питаш, някой ти е откъснал топките ...