Един овчар, си пасе стадото в полето край пътя. По едно време, гледа някаква яка мацка, върви пеш по пътя и маха ’на стоп’. Спира някакъв, с кола и сваля прозореца на дясната вратата да пита мацката накъде е тръгнала. Тя се навежда през прозореца, да се разберат и оня се възползва от момента, вдига прозореца и я заклещва! Слиза от колата, минава отзад на мацката и почва здраво клатене! Овчарът гледал, гледал, цъкал с език пък си казал:
- Еееех, нямам пари за кола, ама врата ще си купя!
Една от най-удачните шеги от миналото принадлежи на англичанина Хорас де Вир Коул. Веднъж Коул закупил всички места на претенциозна и ужасна пиеса и раздал билети на много от неговите познати. Представлението било опорачено, тъй като веднага след като включили светлините, публиката от горните редове и ложите прочела кратка и изразителна дума изписана с помоща на плешивите глави на стратегически разположени хора.