Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
След разходка на кучето мъж се прибира вкъщи и казва на жена си:
- Не зная какво се е случило с кучето ни, но по пътя обратно все се дърпаше и скимтеше сякаш искаше да каже нещо.
Жената отива в антрето, гледа кучето и казва:
- Искало е да каже, че е чуждо куче.