Две блондинки си говорят и едната пита другата:
- Муцка, абе според теб,кое по-далече: Лондон или Луната!
А другата и отговаря:
- Абе Муцка толкова си ми глупавичка, ти да виждаш някъде Лондон!!!
Блондинки
3,358 прегледа
Следващ →
Още вицове
S.T. 21 год, студентка по информатика.
S.T. Защо студентите по математика никога не се обясняват в любов?
V.F.U. Не е вярно! Преди време един направил опит, но се получило следното:
" Моя малка теоремко! Пленен съм от острите ъгли на любовта! Твоите перпендикулярни погледи събуждат в мен уравнение от втора степен с две неизвестни. Като поставим родителите извън скоби, двамата с теб оставаме сами в равнината. Ще построим триъгълна къщичка с две страни и ъгъл между тях. А на онзи, който обикаля по орбита, концентрична на моята, ще му разбия абсолютната стойност и ще го пратя да вади квадратни корени...."
В трамвай се качил мъж с маймунка, която започнала да скача по хората. Един мъж отишъл при ватмана и попитал :
- В трамвая позволено ли е да се возят маймуни?
- Абе, щом вече си се качил, карай!
Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод - изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт... Започнал той Щирлиц.
След ден яко клатене вече хората започнали да се зачудват защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много посрамено, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба:
- Щирлиц - казал той - ти баща, ти майка, моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ!
- Курт - проговорил Щирлиц най-накрая - Обичам те!
Жената е като живия плет - ако не я поддържаш редовно ще стигне до съседа.
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл…
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива…
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!
Еском Медия Груп ООД е медийна компания, създаваща и развиваща информационно съдържание за аудиторията в България. Нашата цел е да предоставяме актуални, достоверни и интересни новини, информация и медийно съдържание.
Еском общност:
© 2026 Еском Медия Груп ООД. Всички права запазени.