Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?
Отива Зайо в сладкарницата:
- Имате ли торта с моркови?
- Не, отговорил му продавача.
След 30 минути пак:
- Имате ли торта с моркови?
- Не, пак отговорил продавачът.
След 30 минути пак същото... Но още от врата продавачът разярено скръцнал:
- Ако не престанеш да повтаряш "Имате ли торта с моркови", ще те закова в стената! -
След 30 минути Зайо идва пак:
- Имате ли пирони?
- Не.
- Тогава една торта с моркови...Ипратил: Велизар Пешев