Събота, 3 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 3°
Умрял Анщайн. Среща се на небето с Господ, който му казва: - Ти си най-умния от хората. Заслужаваш да ти изпълня някакво желание. Какво искаш? - Господи, напиши ми формулата, по която си създал света. Господ почнал да пише дълга формула. По едно време Анщайн се обадил: - Господи, имаш грешка. - Да, знам.. - тъжно отговорил Господ.
Разни 2,290 прегледа
Следващ →

Още вицове

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. Колата му беше толкова голяма, че вратите се отваряха навътре... Връщала се една блондинка от посещение при лекаря. По пътя си казала: "Какво ми каза доктора - козирог или везни?" Върнала се обратно при лекаря да уточни. - Докторе, козирог ли ми казахте или везни? - Рак, госпожо, рак. Чапай и Петка се напили до козирката и пълзяли по релсите. По едно време Чапай пита: - Кога ще свърши тази дълга стълба? - Спокойно - казала Петка - Ето, асансьорът идва. Говорят си двама сисадмина. - Как е? - Купих си книга "Защита от хакери". - Това е добре, а дали има книга "Защита от ламери"