Посреща зетят тъщата на гарата, докато тя си подава багажа през прозореца на купето,зетят пита:
- Мамо, за дълго ли?
- Докато ви омръзна.
- Няма ли поне от влака да слезеш.
2100 година на брега на реката три крокодила.
- Някога сме били зелени на цвят - си спомня първия.
- И можехме да плуваме - добавя втория.
- Стига спомени! - казва третия. - Да летим да събираме мед.