Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика:
- Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях...
- Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!
- Този автомобил Ваш ли е?
- Частично е мой.
- Как така?!
- Ами как, по документи е на жена ми, кара го синът ми, понякога за уикенда го взима дъщеря ми, когато трябва да се ремонтира е мой.