Вицет — Смолян

Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни: - Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане? А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...

Семейни 03.10.2017 3,643 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Подсъдими, вие сте откраднали от съседа си саксофон. Защо? Та вие не умеете да свирите? - Да, господин съдия, но и той също не умее. Стои един борец пред една баничарница, върти се и пуфти. Минало едно циганче покрай него ... Бореца: Чшшшш, ела тука бе! Циганчето: Абе бате аре стиа бе. Б: Ела тука бе. Влезни ми земи е’на баница! Ц: Абе бате моля ти се. Б: Влезни ми земи е’на баница, ето ти 5 лв.! Ц: Абе бате стиа бе. Б: Влезни ми земи е’на баница, ето ти 5 лв. рестото за тебе! Ц: Абе бате ти не можеш ли да си земеш сам? Б: Три пъти влизам да си купя, тия ми дават оборота и бягат. Влезни ми земи е’на баница! - Защо си толкова блед? - Целия ден се въртях на въртележката. - Защо? - Платих за билета с 50 лева и нямаха да ми върнат... - Защо не върнахте пръстена, който сте намерили? Можехте да го дадете в бюрото за изгубени вещи? - Но моля ви, господин съдия, на пръстена пишеше \"Твой завинаги\". Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше. - \"Заключено е!\" - помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.