Петък, 21 август 2026
|
Смолян
15°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Мамо, може ли да вляза да поплувам? - Може, ама да не се намокриш!
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Животни
Върви си Баба Меца из гората и гледа насреща й човек. - Ти кой си? - пита го тя. - Ами-и-и-и... турист. - Не - казала Меца - аз съм турист, а ти си туристическа закуска.
Животни
03.10.2017
3,487 прегледа
Следващ →
Още вицове
Двама пият на бара и си говорят: - Ти от къде си? - От Бургас. - И аз съм от Бургас, давай да пием за това! - Давай! Пийнали. - А в кое училище си учил? - В трета гимназия. - И аз в трета, давай да пием! - Давай! - А къде си живял? - До морската градина. - И аз, давай и за това! Пийнали. През това време барманите се сменят. Новият пита: - Е как, всичко ли е наред? - Да, само дето близнаците пак се напиха.
- Моето куче ми спаси живота. - Как? - Бях болен и то не допусна лекаря да дойде при мен.
Нотариус е поканен в дома на умиращ, за да запише неговото завещание. - И накрая, господин нотариус, моля запишете, че искам да бъда погребан заедно с автомобила си. Колкото и да се опитвали нотариусът и съпругата му да го разубедят, човекът бил непреклонен. - Работата е там, - признал си той накрая - че до този момент, не е имало нито една дупка, от която да не мога да изляза с любимия си ФОРД...
Двама чукчи на леден блок. Единият нещо яде. - Какво ядеш? - Шоколад. - А защо така гадно смърди? - Ям го за втори път.
"100 крачета" Сто крачета трополяха по паркета у дома, аз се вслушах, те се спряха и настана тишина... Пак задрямах, но ги чух, мисля, че сега пълзяха, аз напрегнах своя слух - вътре в барчето ми бяха... Скочих бързо на крака и заварих ги във крачка - как измъкваха сега две по двайсет и стотачка... Пак заспах, но сутринта се огледах за крачкАта, нямаше ги, ала с тях и половината заплата... И сега седя и мисля, гледам дървеното барче, те ли кинтите ми свиха или просто много харча?!... Малки пъргави крачка, празна халба и капачка - махмурлукът натежа с две по двайсет и стотачка!