Вървяли си през гората Мечо Пух и Прасчо. Излезли на една полянка и що да видят - захвърлена пушка. Понеже не били виждали такова чудо досега, хванали да я разглеждат. Прасчо я хванал за дулото, а Мечо - съответно за приклада. Но естествено Мечо Пух най-накрая стигнал до спусъка и го натиснал. Чул се страшен гръм. Прасчо паднал на тревата и почнал да се превива:
- Квии - квии - квиииииик.
- К’во се хилиш бе, свиньо мръсна - изръмжал Мечо - ’наш как ми писнаха ушите.
Умиращ стар аптекар съветва дъщеря си:
- Дъще, когато се разболееш, иди на лекар. И му плати. Защото и той трябва да живее.
После иди в аптеката и си купи предписаното лекарство. Защото и аптекарят трябва да живее.
После изхвърли лекарството. Защото и ти трябва да живееш...