Неделя, 13 септември 2026 | Смолян 14°
Днес е ден на траур! Община Смолян скърби за двете момчета от Смилян, които загинаха в тежка катастрофа! Екипът на СмолянБГвести изказва съболезнования на родителите и близките на децата
Иванчо с техните на плажа: - Жена,ела да се поразходим зад дюните! - Стига бе!Детето е тук! След кратки уговорки, майка му склонява, Иванчо обаче ги проследява.... - Тате, какво правихте там бе,голи един върху друг? - Помпих майка ти,че ще влиза да плува,та да не потъне. - Аааа,ясно.Той и чичо Гошо вчера я помпи, даже накрая,с език я пробва дали не изпуща.
Иванчо и Марийка 4,352 прегледа
Следващ →

Още вицове

Спял си един човек и някаква муха започнала да му бръмчи над главата. Станал, гонил я и отново заспал. А мухата пак: “Бз-бззззззззз”. Ядосан, човекът станал, хванал мухата и започнал да я люлее: “На-ни-на-ни”… Мухата заспала и човекът започнал да крещи: “Ббз-бз-бз-бзззззззззззз. Хубаво ли ти е сега, а, хубаво ли ти е?” Ако в древноста робовладелците бяха погледнали в бъдещето и видеха как работи ипотеката, то те биха почнали да отпускат на своите роби кредити. Янка Такева дава пресконференция. - В началото на преговорите с министър Вълчев аз му поставих ултиматум: Или той увеличава заплатите на учителите, или аз напускам Синдиката на българските учители. След дълги и тежки преговори успяхме да постигнем компромис: Той не увеличава заплатите и аз не напускам Синдиката. На един човек члена му бил много малък, а на брат му-голям. Той отишъл на доктор: - Докторе, члена ми е много малък, а на брат ми е голям. - Вземи тия две лекарства. Ти изпий червеното, а на брат ти дай зеленото. Човекът си тръгнал. Но вкъщи объркал лекарствата. След една седмица отива на контролен преглед. - Докторе, члена ми стана по-малък, а на брат ми още по-голям - А къде е брат ти? - Ей го там горкия, не може да вземе завоя. Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат: - Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?! - А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович... - Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото. Велосипедистът Симеон се ослушва: - Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба! - Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...