Чапаев и Петка бягат от белите... Виждат една крава, убиват я, одират кожата и се скриват в нея. По едно време идва стопанина й да я храни и понеже Петка бил отпред, наложило му се да яде сено. Не му било приятно, но нямало какво да прави, преживял и слушал как Чапаев се хихикал отзад. По някое време и Петка започнал да се хихика.
- Какво смешно има, Петка? - попитал Чапаев
- Нищо особено, Василий Иванович, селският бик идва!
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...