Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
- Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
- А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
- Хартията бе, хартията!
Тъща говори на зет си:
- Видя ли какво направи един човек за мен на басейна?
- Какво?
- Аз се давех, а той ме спаси. Трябва да се запознаеш с него!
- Познавам го! Днес дойде да ми се извинява...