МЪЖЕ срещу ЖЕНИ:
Мъж на смъртния си одър. Жена му Мария стои до леглото и бди. Тя хваща немощната му ръка, сълзи се стичат по нейното лице. Молитвата й го свестява от последната дрямка. Той поглежда и устните му бавно започват да се мърдат:
- Скъпа моя, Мария - мълви тихо - шшшш любов моя - утешава я нежно - почини си... шшшш не говори - настоява той - Мария.. има нещо, което трябва да ти призная...
- Няма нищо за признаване, всичко е наред, заспивай - казва плачещата Мария.
- Не, аз трябва да умра спокоен... спах със сестра ти, най-добрата ти приятелка и майка ти...
-Знам... затова те отрових...
В трамвая влиза циганин, застава до някакъв военен и без да иска му стъпва на крака. Военният невъзмутимо стои и отвреме-навреме поглежда ту часовника си, ту циганина. По едно време се обръща и му трясва един по муцуната. От съседната седалка скача един човек и също трясва една на циганина. Става скандал и тримата ги прибират в полицията.
Следователят ги разпитва.
Циганинът:
- Нищо не разбирам! Качвам се в трамвая и един военен ме тресна по мутрата, после пък някакъв друг човек стана от една седалка и също ме тресна.
Военният:
- Пътувам си аз спокойно в трамвая. По едно време се качва някакъв циганин и ми стъпва на крака. Помислих си, че ако до пет минути не си махне крака, ще го тресна по мутрата.
Другият побойник:
- Гледам седи един военен, гледа си часовника, гледа циганина, гледа пак часовника, гледа пак циганина и изведнъж му тресва един по мутрата. Ами, помислих си - почна се…