Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
- Слушай к’во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам!
Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
- Еееее, каъв тъп барман - събудил е друг кон!
Няколко неща, които шофьорът не трябва да казва, ако вози нервни пътници:
- Пак не ми бачка спирачката…
- Странно - въртя кормилото на една страна, а колата завива на друга.
- Не трябваше да пия толкова водка преди закуска.
- Някой обърна ли внимание - един полицай ли прегазих или двама?
- Ау! Всичко пак започна да ми се раздвоява!
- Вижте каква гледка отляво! Толкова е готина, че чак ми се отщява да гледам напред.
- Някой ще подържи ли кормилото докато подремна?
- Мотора пак гасне!
- Чувате ли музиката? Не?! Как така не?
- Защо дърветата растат насред шосето?
- Е, ще полетим ли?