Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото.
Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане.
"Аха, кълвач" - мисли Щирлиц.
"Хехехе, ти си кълвач!" - мисли си Мюлер.
- Наистина ли ме обичаш?
- Наистина!
- Повече от всичко?
- Не, повече от всичко обичам себе си!
- А после мен, нали?
- Не, после роднините!
- А после?
- После Родината!
- Копеле си ти!