“… животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов!…”
Слизам една сутрин до кварталното заведение да си взема едно кафе. И там, на улицата, ме спира някакъв пияница и ми вика:
- А бе, извинявай, ама имаш ли 20лв да ми дадеш назаем. Ще ти ги върна, обещавам! Много съм стабилен! Ти не ме познаваш, ама можеш да питаш, тука у квартала всички ме познават. Аз съм Стефан П*тката, можеш да питаш всеки.