Баща и син се връщат с влака в града. На главата на хлапето се кипри нова шапка и той непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да му прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо му свалил шапката и я мушнал в джоба си.
Видя ли, Пешо? Колко ти приказвах да внимаваш. Сега няма шапка.
Хлапето почнало да реве. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал:
Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне.
Така и направил, свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му седнал на седалката тържествуващо.
Хлапето се изкефило много, спряло да плаче, отишло до прозореца, метнало шапката през него и се примолило:
- Тате, тате моля те направи го пак!
В училище учителката казва:
- Деца, съставете ми изречение, което да има думата "гора".
Марийка става и казва:
- Едно момиче влезе в гората.
Другарката:
- Много добре, Марийке. Кажи твоето изречение, Иванчо.
- Едно не момиче излезе от гората.
- Тука има грешка, Иванчо, поправи я!
- А, не може госпожо, такава грешка е за цял живот!