Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер.
Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер!
Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал…
На сутринта го викат при Мюлер.
"Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!"
"Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение.
Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.