Обичам те, защо да го крия? Едва ли ще повярваш ти?! А дойдох, за да те видя, тъй както никога преди. Откъснах тази бяла роза, за да ти я донеса, когато всичко е решено и знам за твоята съдба. Ти никога не ще узнаеш мъката в моите очи! Аз не мога да те мразя.. Обичам те !! Това го разбери...
- Скъпи, нали очите ми са сини като небето?
- Ъхъ.
- И устните ми са алени като рози!
- Ъхъ.
- Колко обичам, като ми говориш такива нежни, поетични неща!