Бай Ганьо тръгнал на гурбет в чужбина. Стигнал и до Япония. Поработил там известно време и като си тръгнал японците от благодарност му подарили дърворезачка. Обяснили му, че това е последен модел и с нея може да нареже 40 кубика дърва без да усети умора. Върнал се бай Ганьо в България и след време отишъл в гората за дърва. Цял ден рязал, успял да нареже 20 кубика и се прибрал в къщи много уморен. На следващия ден станал по-рано, пак отишъл в гората и цял ден рязал без да почива. Успял да нареже 22 кубика и се прибрал капнал от умора. Обадил се ядосан на японците и им обяснил, че тяхната прехвалена дърворезачка не може да нареже повече от 20 кубика дърва на ден. Японците се разтревожили и изпратили комисия, която да провери на място какъв е проблема.
Отиват японците с бай Ганьо в гората и той започва да реже дърва. След малко японците започват да говорят по между си:
- Леле, този ако се сети да включи дърворезачката цялата гора ще нареже за един ден.
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?