Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 3°
Железопътна гара. Един дядка с униформа върви край влака и почуква с чук колелата на вагоните. — Дядо, какво правиш? – пита любопитно детенце. — Ох, миличко, от петдесет години почуквам с тоя чук по колелата. Мога ли и до днес да помня защо го правя?
Професионални 3,664 прегледа
Следващ →

Още вицове

Принципите на тестера: Тестерите не ходят на работа, за да завързват приятелства. Вярваме в Бог, всичко останало го тестваме. Тестерите не чупят софтуера - той вече е счупен, когато пристига при тях. Тестерите винаги отиват в рая - те вече са получили своята част от ада тук. Ние не създаваме проблеми, просто откриваме вашите. Това са бъговете - ако тези не ти харесват имам и други. Ако не е счупено, значи не си опитвал упорито. Добрият тестер има сърце на програмист… в буркан на бюрото си. Тестерите не обичат да чупят нещата, те харесват разрушаването на илюзията, че тези неща работят. Винаги има още един бъг. Наша работа е да ви кажем, че отрочето ви е грозно. “Да тестваш или не - туй не е въпрос!” Още един вариант на приказката "Дядо и ряпа": ... Дърпал дядото ряпата, дърпал, бабата се хванала и тя, внучката, съседите, кучето, котката, плъховете, мишките...дърпали, дърпали, дърпали...и старецът са скъсал през средата! Двама борци си говорят: - Абе моето куче е по-хубаво от твоето - казал единият. - Не е вярно, моето е по-хубаво - казал дгугият. - Добре хайде като си отворен да си ги сбием. - Добре, ама моето куче ако спечели ще пишеш във вестниците, че е най-силното куче в света. ОК? На другия ден се събират отново двамата борци: единия с два добермана (ама вече едва ги удържа да не ги изтърве), а другия с един скромен, малък дакел. Пуснал бореца първия си доберман и останал без него, защото дакелът с едно бързо движение го изял. Пуснал бореца и втория си хищник, но неговата съдба била същата като на първия. Изумен бореца казал на своя приятел: - Добре бе момче, страшен дакел имаш ти бе. Абе аз хубаво ще напиша за него във вестниците, ама знаеш ли как сега ме е яд за доберманите, защото съм дал за всеки от тях по 2000$. - Абе аз какво да кажа като съм дал 6000 $ за пластичната операция на крокодила. Бог отива при Адам и му казва: - Имама за теб две новини, едната е добра, а другата е лоша. Адам: - Кажи първо добрата! Бог: - Дарявам те с две части на тялото. Първата се нарича "мозък". С негова помощ, ще можеш да станеш интелигентен, да изобретяваш различни неща.. Втората се нарича "пенис". С него ще можеш да се размножаваш. Ева ще бъде много щастлива, че имаш такъв орган и, че ще можеш да я дариш с деца... Адам: - Колко е прекрасна тази новина. Благодаря ти, Господи, за тези ценни дарове. Кажи ми сега лошата новина! Бог печално се загледал в Адам и казал: - Лошата новина, Адаме е, че кръвта, която съм ти дал, ще бъде в такова количество, че няма да е достатъчна за едновременното използване и на двата органа... Учителката казала на учениците всеки да си донесе домашния любимец за следващия час по биология. Всички донесли кученца, котки, костенурки, рибки... Все страхотни животинки. Добре отгледани и пригласени за изложба. Започнала Марийка: -Това е моето кученце, храним го със специални храни, всеки ден го къпем, то е най-красивото кученце на света. Всички деца пляскали. Минали още няколко деца и дошъл ред на Иванчо. Учителката го запитала: -Какво е това Иванчо, всички са донесли красиви животинки - кученца, котки, рибки, зайчета, а твоето някакво опърпано, оръфано, проскубано, смачкано - на абсолютно нищо не прилича. -Това е морско свинче, госпожо. - отговорил Иванчо. -Е как морско свинче бе Иванчо, виж морското свинче на Гошко, колко е хубаво... А твоето цялото проскубано, окъсано и смачкано... -Еми това е от тиксото, госпожо... -Какво тиксо бе Иванчо? -Еми докато го чукам го овивам с тиксо да не се пръсне като свърша :)