В близката далечина черна точка се белее,на дървен камък,под сянката на слънцето седи млад старец,чете семки,чопли вестник и прочита
’’Който успее да изтрие с левия ръкав на потника си да избърше тавана на лятното кино ще получи дъвка с косъм.И понеже дъвката я няма,косъмът остава за него!’’
И толкова от мен за днес
Негър към един бял:
— Слушай значи – аз съм се родил черен, черен съм пораснал, черен ще умра и черен ще си остана. А ти – родил си се розов, пораснал си бял, на слънце почерняваш, на студено посиняваш и като умреш ще позеленееш. Защо тогава мен ме наричаш цветнокож?!