Събота, 3 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 3°
След многобройните готварски книги Ути Бъчваров издаде и книгата " Как отслабнах 50 кг" линк ( не е виц, проверете;) --------- В предговора пишело: "Ако сте чел някоя моя предишна книга, значи Вие сте чревоугодник и сигурно имате проблем с килцата, като мен..." -------- Следващата му книга ще се казва "Как отслабнах 100 килограма"
Разни 2,858 прегледа
Следващ →

Още вицове

В една болница раждат рускиня, полякиня и германка. Мъчат се, бавят сее... Па по едно време като се напънали - и трите родили едновременно! И оттам се почва една суматоха, хаос, безредица в болницата.. и какво станало, как станало - объркали се бебетата и не се знае кое какво е. Докторът обаче, решил да използва мъдростта си и житейския си опит и викнал "Zig!" Германчето "Hail!" Русначето застава готово за бой, а полячето...се насира. Приемай нещата и хората сериозно… и не оставяй нищо сериозно да те тормози за дълго. Винаги помни… и никога не забравяй. Остарявай… но бъди млад в сърцето си. Помни ме… и бъди искрен към себе си. Придържай се към уникалността си… и дръж на приятелите си. Не съжалявай за нищо… и се учи от грешките си. Смей се… и плачи. Стреми се към най-доброто… и споделяй славата. Бъди уверен… и признавай грешките си. Позволявай си повече… и поемай вината ако трябва. Мисли за себе си… и премисляй нещата по два пъти. Обичай повече… и мрази по-малко. Бъди подготвен… и бъде спонтанен. Подобрявай всичко в себе си… и никога не се променяй. Аз винаги ще бъда тук… и нещата не винаги ще бъдат същите. Бъди силен… и помоли за помощ. Стигни дъното… но без да падаш. Вярвай в чудеса… и недей да зависиш от тях. Живей за днес… и гледай винаги към утрешния ден. Рушветът е като наркотик, един път да опиташ и ти се иска още. Психиатър прави профил на маниак-убиец: - Кажете ми какво е това: две колелца и по средата гвоздейче? - Забили са пирон между очите на студент. - Грешите, това е ножица. - Прав сте, по-добре звучи "Забили са ножица...". Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат: - Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?! - А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович... - Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото. Велосипедистът Симеон се ослушва: - Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба! - Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...