Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 3°
Смолян България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Шеф на фирма вика при себе си един от служителите. — Чувам, че постоянно се молите на Бог за повишение на заплатата. Вярно ли е? — Вярно е, господин директор. — В такъв случай трябва да ви кажа, че вашето желание никога няма да се сбъдне. — Защо? — Защото не обичам, когато моите подчинени се обръщат към по-висшестояща инстанция през главата ми.
Професионални 2,229 прегледа
Следващ →

Още вицове

В самолета стюардесата се обръща към пътниците със следното съобщение: - Трябва някой да се жертва и да скочи, за да се уравновеси самолета. Изправил се един Англичанин изтупал въображаем прах от палтото си и казал: - Дядо ми е бил джънталмен, баща ми е бил джънталмен и аз съм джънталмен и скочил. След половин час стюардесата пак се обръща към пътниците със същото съобщение. Става един американец и казва: - Дядо ми е бил кавалер, баща ми е бил кавалер и аз съм кавалер и скочил. След два часа стюардесата пак се обръща към пътниците със същото съобщение. Става един българин и казва: - Дядо ми е бил хайдутин, баща ми е бил хайдутин и аз съм хайдутин, хванал един турчин и го метнал от самолета. Във влака пийнал пътник не може да си открие купето, след посещение на вагон-ресторанта: - Помня само, че точно пред прозореца имаше едно езеро. Един ден преди Иванчо да отиде на училище неговата майка му казала: - Иванчо, ето ти 50 стотинки за закуска. И той ги изял. Срещат се двама стари прители. Единият гинеколог, а другият ветеринар. Гинекологът: - Значи, да ти кажа, вече не мога да гледам жени, така ми е писнало всичко! Ветеринарят: - Ако искаш да се сменим, то и на мен ми е писнало само крави да гледам! Гинекологът се противил дълго, но в крайна сметка се съгласил. Седи ветеринарят в кабинета на гинеколога. На вратата се чука и влиза страхотна мадама. Той: - Съблечете се! Тя се съблича и чака. Ветеринарят с широко разтворени ръце и ръмжейки се насочва към нея. Девойката изплашено прави крачка назад. Ветеринарят: - Тпрру-у-у, стой гадино! На робите им давали храна и дрехи точно толкова, колкото да им стигне, че да продължават да работят. Нищо съществено не се е променило в принципите за формиране на заплатите от онова време.