Пътуват в един вагон четирима програмисти и четирима потребители. Потребителите имат четири билета - за всеки по един, а програмистите - само един. Идва моментът да се проверяват билетите. Програмистите се затварят в тоалетната, идва кондукторът, почуква на вратата, от тесния процеп се протяга една ръка и подава билет. Кондукторът отминава. Потребителите виждат всичко това и естествено завиждат на програмистите.
Идва време да се връщат обратно и отново четиримата програмисти и четиримата потребители пътуват заедно. Този път обаче потребителите имат общо един билет, а програмистите са без билет. Ето че пак идва моментът за проверка на билетите. Потребителите бързо се шмугват в тоалетната. В това време идва един от програмистите и почуква на вратата. Веднага му подават билета, той го взима и светкавично програмистите се затварят в другата тоалетна. В това време идва кондукторът...
Е, не всички алгоритми, разработени от програмисти, вървят и при редовия потребител!
Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии гениталии. Слепият Джо пита:
- Кой си ти?
Тишина. Слепият Джо хваща гениталиите по-здраво:
- Кой си ти?
Отново тишина. Джо стиска гениталиите по-силно:
- Пак питам, кой си ти? В отговор се чува стон: -Аз!
Джо стиска още по-силно:
- Кой аз? Тишина...
- Кой аз? - стиска още по-силно.
- П-педро.
- Кой Педро?! - стиска с две ръце Джо.
Тишина...
- Питам, кой Педро?! -и още по-силно стиска...
- Н-немият П-педро...