Започнали да събират доброволци за войната в Косово.
Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра:
- Жив ли съм?
- Да жив сте - отговорила тя.
- А цял ли съм?
- Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме.
- Искам да ви помоля нещо - хайде вижте дали оная ми работа е на място.
Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала:
- Да. Всичко си е на мястото.
- А пише ли нещо?
- Да. - усмихнато казала тя - Пише "ад".
Войника като чул претреперал и изпаднал в кома - 2 месеца.
След като дошъл на себе си, тя го попитала:
- Какво толкоз казах? Казах ти, че пише "ад".
- За това и припаднах. Преди пишеше "Иванчо ебача от Димитровград".
Двама колеги се готвили да заминат командировка в Либия. Дошли им документите и те тръгнали на път. Единия обаче го спрели на границата и не го пуснали. Унил, той се върнал вкъщи и казал на жена си:
- Докато колегата се върне от Либия, аз ще се крия и ще се правя, че съм в Либия, за да не се изложа, че не са ме пуснали на границата. Ако идват гости, на тавана съм!
Жена му се съгласила и го прикривала пред съседите. След известно време тя му казала:
- Съседката си купи обувки с пари на колегата от Либия.
Съпругът отвърнал:
- Купи си и ти.
След няколко дена:
- Съседката си купи кожухче с пари на колегата от Либия.
Съпругът се замислил малко и отвърнал:
- Купи си и ти.
След още няколко дена:
- Съседката си намери любовник.
Съпругът се замислил много, преглътнал и казал:
- Намери си и ти. Обаче като се върнем с колегата от Либия, такъв бой ще ядеш...