Ако в бензиностанциите се пазаруваше както в българските аптеки:
-Добър ден! Заредете ми гориво.
-Какво да бъде? Бензин или дизел?
-Май бензин беше.
-Какъв вид да бъде?
-Безоловен, оловния ми цапа ауспуха и мирише лошо.
-Вече не се произвежда бензин с олово, от няколко години. Аз Ви питах 95 или 98 да сложа?
-Ами не знам, има ли някаква разлика? 98 трябва да е по-пречистен, нали?
-Добре.
-Уф, ама той бил скъп. Сложи ми 95, пет килограма!
-Господине, бензина се мери с литри, пет литра ли желаете?
-Слагай там, ти знаеш...Взел съм само 4 лева, ще ми стигнат ли?
-Не, само за 2 литра имате пари.
-Големи скъпари сте тук! Сложи ми само 400 грама, за да ида до другата бензиностанция, там направо сипват, без да ми задават глупави въпроси.
Софийска улица, натоварено кръстовище, някакъв оранжев Москвич блъска очевидно нова и скъпа западна кола. От москвича излиза поп, а от другото возило - разярена мутра:
-Ей, мамицата ти брадата, ей сега ти **** майката.
-Спокойно, чедо, всичко ще се оправи, щом сме живи и здрави.
-Как спокойно, бе, ти знаеш ли колко струва тая кола, ей сега те пращам при шефа ти!
-Няма нужда да се ядосваме, чедо, важното е, че сме живи и здрави. Виждам, че се поддаваш на гнева, по-добре си пийни и се успокой.
Тук попът вади едно шише Манастирска гроздова изпод расото и го подава на облещената мутра с блага усмивка. Мутрата отпъва юнашки, обърсва се, видимо успокоен, връща шишето и пита:
-Ти, кво, няма ли да пийнеш?
-А, не, аз чакам катаджиите…