Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли - на пътя му застанал Кумчо Вълчо:
- Как си, Зайо, какво правиш?
- Добре съм Вълчо, ама се напуших.
- И какво усещаш?
- Ами нищо!
- Как така нищо бе, Зайо?!
- Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Лондон. Утрото се усмихва за новия ден. Спалнята е още топла. Госпожа Венгер буди съпруга си.
- Арсен.. Арсен!
- Ъъхх.. Да? Кажи?
- Девет е!
- Пак ли вкараха, бе!?