Стар английски анекдот.
Лорд Дамървил решил да отиде на почивка. Тъй като винаги вземал със себе си любимото си куче, написал предварително до хотела писмо, за да се информира разрешено ли е в него да се водят кучета.
Скоро получил отговор:
Сър,
В досегашната ни практика не сме имали нито един случай, в който куче да изгаря дупки по чаршафите с цигара или пура, да задига пешкирите, да залива с вино тапетите или да си тръгне без да плати.
Затова с удоволствие ще приемем Вашето куче!
А ако то гарантира за Вас, сме готови да Ви настаним в неговата стая.
Човек лесно си създава приятели, без да е нужно всеки ден да бъде с тях. Когато се виждаме постоянно с едни и същи хора - те се превръщат в част от живота ни. А когато станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ако не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно трябва да изживеем живота си.