Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика:
-Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището.
Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички.
На другия ден ни спира една жена и ни казва:
-Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили!
Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
Спял си един човек и някаква муха започнала да му бръмчи над главата. Станал, гонил я и отново заспал. А мухата пак: “Бз-бззззззззз”.
Ядосан, човекът станал, хванал мухата и започнал да я люлее: “На-ни-на-ни”…
Мухата заспала и човекът започнал да крещи: “Ббз-бз-бз-бзззззззззззз. Хубаво ли ти е сега, а, хубаво ли ти е?”