Беше топъл майски ден през юни. Тръгнахме преди час, а вече 5 часа се разхождахме. Времето беше приятно. Валеше проливен дъжд и слънцето силно напичаше. Видяхме сърна, с малките си зайчета и катерички, с техните синигерчета. Лисиците прехвърчаха от дърво на дърво и пееха омайно, а цветята ухаеха на развалени яйца.
Жена пътува в препълнен автобус. Внезапно си бърка в чантата и казва:
- Яйцата,... чадърът,... перуката... Всичко е тук.
След известно време притеснена пак си бърка в чантата:
- Яйцата,... чадърът,... перуката... Да, всичко съм взела.
Отегченият мъж до нея й казва:
- Госпожо, престанете да ми бъркате в гащите, забравила сте си ЧАНТАТА!