Вървял си Мечо през гората, видял една гъбка и й казал: — Гъбке, ще те набера! Гъбката отговорила: — Недей, Мечо, затвори. Имам безплатни минути, аз ще те набера!

Един ден Зайо Байо отишъл в гората и казал: — Аз съм зайче с кошничка, идвам да крада. Срещнал го Кумчо Вълчо и му казал: — Зайо Байо, тука няма да крадеш. Иди в Америка. Зайо Байо отишъл в Америка, но на летището не се сдържал и казал: — Аз съм Зайо Байо с кошничка, идвам да крада. Срещнали го на летището и му казали: — Тука няма да крадеш. Иди във Франция. Зайо Байо отишъл във Франция и на летището пак не се сдържал и казал: — Аз съм Зайо Байо с кошничка, идвам да крада. Срещнали го пак на летището и му казали: — Тука няма да крадеш. Иди в Германия. Зайо Байо отишъл в Германия и на летището отново не се сдържал и казал: — Аз съм Зайо Байо с кошничка, идвам да крада. Срещнали го те отново на летището и му казали: — Тука няма да крадеш. Иди в България. Зайо Байо отишъл в България и си казал: — Аз съм Зайо Байо с ко… Къде ми е кошничката?

В гората построили модерна диско тоалетна. Дошла мечката и казала на заека (диджея): — Пусни ми чалга… Заека пуснал чалга. Дошъл орелът и казал: — Пусни ми рап… . Заека пуснал рап. Дошъл вълкът: — Пусни ми нещо, само да има музика… Заека пуснал. След 5 мин лисицата идва и вижда, че вълкът гони заека: — Вълчо, защо гониш зайко? Вълкът: — Как защо? Аз, имам разтройство пък той, ми пуснал химна на България.

Собственик на дог се оплаква на ветеринарния лекар: — Кучето ми постоянно гони автомобилите. — Всяко куче прави това. — Да, но моето ги хваща и после си ги заравя в градината…

При търговец на кучета идва човек: — Кучето, което ми продадохте преди седмица умря! — Странно, при мен никога не е правило така.

Един ден Мечо Пух се запитал: — Какво ли има в това бурканче с мед?

Тича Мечо Пух при Прасчо и вика: — Бързо, дай ми пушката! Грабва пушката и изчезва. След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко: — Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват! Прасчо учуден пита: — Приказват!? И какво приказват? — Глупости приказва някакви. „Аз съм Карлсон“, „Аз съм Карлсон“ – ей такива ги разправяше!

Влязъл заекът в една сладкарница и попитал: — Имате ли торта от моркови? — Не, нямаме – казал продавачът. Излязъл заекът, след 5 минути се върнал и попитал: — Имате ли торта от моркови? -Не, нямаме! Излязъл заекът и след 5 минути се върнал отново: — Имате ли торта от моркови? — Ако още един път ме попиташ, ще взема една торба с пирони и ще ти закова ушите! Излязъл заекът и след 5 минути се върнал отново: — Имате ли пирони? — Не, нямаме. — А имате ли торта от моркови?

- Защо слонът не може да кара колело? — Защото няма малък пръст за звънеца!

Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…

- Съседе, защо ореш в кръг? — Купих си нов кон, а се оказа, че е бил в цирка преди това!

- За какво мисли едно куче в пустинята? — Ако скоро не видя дърво, ще се напикая!

Стои Mечо на ръба на една пропаст и вика: — Прасчооо, Прасчооо… Минава Mагаренцето Йори, вижда Мечо и го пита: — Мечо, защо викаш така. Мечо продължил да си вика, без да обръща внимание на магаренцето. Йори отново попитал: — Мечо кажи ми защо викаш, иначе ще те набия. Мечо отново не обърнал внимание на Йори и продължил да вика, стоейки на ръба на пропастта. Йори се ядосал, засилил се с всичка сила към Мечо, за да го блъсне. Мечо обаче се отместил и Йори паднал в пропастта. Мечо започнал отново да вика: — Магаренцееее, Магаренцеее…

Две мухи летят съсредоточено около слона. — Имаш ли план за действие? — Да. Само да успеем да го съборим, после лесно ще го довършим с ритници…

Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва: — Няма да се предреждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката. — Няма да се предреждаш! Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва: — Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!

Две врани стоят на дървото. Долната казва: — Ей, какъв топъл дъжд заваля! Горната: — Какъвто искам, такъв пускам…

Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. „Е, това беше – помислил си човекът – тука си и загинах в тая пустиня“. Изведнъж гледа табела „Ремонт на камили“. Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик. Човекът: — Камилата ми си изкълчи крака! Механикът: — На канала! Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост. Мъжът: — Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила… Механикът: — На канала!

Влиза един пингвин в бара и пита бармана: — Извинете, да сте виждали баща ми? Бармана: — Не, а как изглежда той?

Някаква баба се обажда притеснена на пожарната: — Котката ми се качи на едно дърво и не може да слезе, можете ли да дойдете да я свалите? — Няма страшно, бабо! Ще огладнее и сама ще слезе. — А ако умре от глад? — Абе бабо, да си виждала някога на някое дърво скелет на котка?

Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: — Ей, дългия! Кой е най-красив в гората? — Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: — Ало, раираната! Кой е най-красив в гората? — Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: — Ти там, клепоухия! Кой е най-красив в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: — Ей, кво се нервираш бе? Можеше просто да кажеш – „не знам“.