Жена пътува в автобус и чете вестник. Във вестника е публикувана статистика за смъртността на планетата. По едно време жената се обръща към стоящият до нея човек и учудено казва: - Представяте ли си, с всяко мое издишване умира по един човек... - Госпожо, а пробвали ли сте с дезодорант за уста...

Момиче върви по тъмна улица. Изведнъж пред нея излиза мъж и казва: - Дай парите! Това е обир! В същия миг зад момичето излизат двама здрави телохранители и единия посочвайки го с пистолет казва: - Събличай се! Това е изнасилване!

Умира жената на стар евреин. - Абрам, ще се ожениш ли след моята смърт? - Не, Сара, какви ги говориш, няма да се оженя. - Но защо? Все пак си мъж? - Защото по-добра от теб няма да намеря...А такава не ща.

Интересно, защо когато си в библиотеката и извикаш "А-а-а-а!", всички започват да те гледат лошо; а ако си в самолета и извикаш "А-а-а-а!", всички започват да викат заедно с теб?

80 годишен старец, отива на лекар да му издаде медицинско, като казва че му предстои сватба. Лекаря му честити и пита: - И как се решихте на тази стъпка? На колко години е булката? - На 18. Лекаря изумен, обяснява: - Длъжен съм да ви кажа че прекомерно многото секс на тази възраст, може да доведе до сърдечен удар и евентуална смърт. - Аааа... Да мре бе... Друга ще си намеря!

РЕКЛАМА - РЕКЛАМА - РЕКЛАМА - В продажба се появява нов крем за мъже, напълно заменящ жените! Инструкцията за употреба гласи: Нанасяйте крема на тънък слой върху член и втривайте до пълно удовлетворяване.

Седят си Мечо пух и Прасчо на поляната, по едно време Мечо пух се обръща и набива страхотна тупаница на Прасчо. Прасчо целия в кръв с разбита физономия пита: - А бе Мечо, защо така бе, аз си мислех че сме приятели? - Млъквай бе свиня, аз откъде да знам какво си мислиш!

Душата: - Къде съм? Ангелът: - В рая. Душата: - А защо сме обградени с бодлива тел? Ангелът: - Разговорите в рая са забранени!

Един оптимист, един трезво мислещ и един песимист отиват при лекар. И тримата заболели по едно и също време, точно преди една седмица. Доктора пита първо оптимиста. - От колко време си болен? Оптимиста отговаря: - Съвсем скоро, вчера нямаше дори и една седмица. Пита трезво мислещият същото и той отговаря: - Точно преди седем дена. Накрая пита песимиста, откога е болен и той казва: - След три седмици ще стане месец.

Един пита приятеля си: - Може ли да помоля за услуга? Знам, че имаш един много хубав черен костюм, а на мен дядо ми умря, утре е погребението, та накратко - да взема костюма назаем? - Може. Срещат се пак след седмица, приятелят пита: - Абе какво стана с костюма ми, още не си го върнал? - Ама нали ти казах? Дядо ми почина, трябваше в нещо по-прилично да го погребем...

един ден мъж се оплква на жена си: -скъпа кучето лъже! -не е вярно.докажи! -Шаро ела тук. как правят котките? -Баф!Баф!

Гърбав върви през гробището. Изведнъж чува глас от тъмното: - Ти гърбав ли си? - Да. - Сега си нормален. Щастлив, мъжът тичешком се прибира у дома. Разказва случката на приятел, който е с един крак. Отива приятелят му в гробището и чува: - Ти гърбав ли си? - Не. - Вече си гърбав.

Иванчо се прибира внезапно в къщи и заварва Марийка на калъп, върху нея един от неговите приятели. Вади патлака от джоба и го гръмва в главата: Ти полудя ли Иванчо, ако продължаваш така ще останеш съвсем без приятели... !

В кабинета на психиатъра пациента рита падналия на пода психиатър и крещи: - Аз ли съм нервен, а? Аз ли?

На вратата се звъни. Отваря възрастен господин - гледа - пощальон: - Вие ли сте Иванов? - Да. - Имате телеграма. - С песничка!? - Не, ние никога не пеем телеграмите. - Моля ви, цял живот съм мечтал за пееща телеграма! - Господине, ние сме държавна служба и не правим такива работи. - Хайде де, направете изключение, днес имам рожден ден! - Добре. Хепи бъртдей ту ю, Хепи бъртдей ту ю, Хепи бъртдей ту ю, сестра ти умря...

1986 година. След аварията в Чернобил. Диалог в поликника: - А къде е рентгеновия кабинет? - Сега навсякъде е рентгенов кабинет.

Мрачна лондонска вечер, вали, студено е. Телефонът звъни. Прислужникът Джон (в Англия всички прислужници се казват Джон) вдига слушалката. - Здравей Джон. Предай на госпожата, че тази вечер ще закъснея, да не ме чака, нека си ляга. - Но Сър, мисля че Вие вече се прибрахте и веднага си легнахте с госпожата!?! - ...значи съм си легнал! Този негодник пак е с жена ми!Слушай, Джон, вземи веднага пушката ми от кабинета, качи се в спалнята и застреляй мен и госпожата! - Но Сър, как така да Ви застрелям? Аз мисля... - Не мисли, Джон, а веднага направи каквото ти казах и се върни на телефона! - Добре, Сър, отивам... След малко в слушалката се чува изстрел, след минута още един. Запъхтян, Джон стига до телефона. -Защо се забави, Джон? - пита господарят му. - Ами Сър, Вас застрелях в спалнята, но госпожата побягна... настигнах я чак в зимната градина... - Но, Джон... ние нямаме зимна градина... Ало... Кой номер имате???

Майка влиза в стаята на сина си и го заварва да си блъска главата освирепяло в стената повтаряйки след всеки глух удар: - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? Шокирана от това което е видяла майката затваря вратата. След пет минути я отваря пак и вижда същата гледка - стената окървавена, лицето на сина й сялото в кръв и сополи, а той продължава да се блъска в стената крештейки: - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? Горката майка се разплаква и в безизходица отново затваря врата. След още малко време влиза в стаята и вижда сина си целия потрошен и обезобразен - продалжава да издевателства върху себе си: - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? - Какво правиш по дяволите !? - пита ужасената майка. - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? - Какво правиш бе Иване ?!? - ДА ВЕЕЕЕ!!! ИВАН БЕШЕ ВЕЕЕЕ!!!!

Сега надписите "Пушенето убива!" заемат 30 процента от площта на цигарената кутия. Само след някоя година ще бъде на сто процента. Но няма да е само това борбата с пушенето. После ще задължат продавачите да дават кутията на клиента с думите "Да пукнеш, гад такава!", а после ще викат след него "Запомних те! Само посмей пак да дойдеш!" За щастие, и двамата ще разбират, че това е само формалност...

Съдия към обвиняемие: - Може ли да опровергаете показанията на свидетелите? - Трябва малко да си помисля. - Добре. Три години ще стигнат ли?!