Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал:
- Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си?
- Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти.
- Но ние нали минахме само по веднъж?
- Какво, вие бързате ли?
- Уау! Виж, каква жена!
- Да, красавица отвсякъде! С нея имам прекрасни отношения.
- Разказвай подробно!
- С нея се вижда, в работата веднъж или два пъти седмични. Поздравяваме се и се усмихваме един на друг.
- Само това? И това наричаш прекрасни отношения?
- По-добре не би могло да бъде: тя не ми звъни, не ми пречи; аз не й звъня, не й преча; един на друг нищо не си дължим и нямаме никакви претенции един към друг. Какво може да се иска повече?!