Сряда, 28 октомври 2026 | Смолян Облачно 8°
Самолета излита. Пилота приветства пътниците по радиото: -Добре дошли на борда, аз съм вашият капитан, приятно пътуване... След това, обаче забравя да изключи уредбата и започва разговор между него и помощника: -Е, е две седмици на твърда земя, така съм загорял, сега като си пийна кафето ще повикам някоя стюардеса да ни врътне по една свирка. Естествено това се чува в салона и всички са шокирани, особено стюардесите. Една се затичва по алеята към кабината, за да предупреди, че уредбата е все още включена. Препъва се, изправя се запъхтяна и една баба от съседната седалка я хваща за ръката и я успокоява: -Не бързай чедо, сигурно още не са си изпили кафето пилотите!
Разни 2,817 прегледа
Следващ →

Още вицове

Тъщата случайно се хваща за оголен проводник в кухнята. От токовия удар тя отскача и обръща върху себе си кана с вода, и за да не се подхлъзне, се хваща за батерията на мивката. Зетят, разстроено: - Ех, мамо - все наопаки правиш всичко!... - Здравейте, това БНР ли е ? - Да, кажете... - И сега всички ме слушат? - Да, в ефир сте! - И в магазините, и по пазарите... навсякъде? - Да, навсякъде!! - Добре... Иване, не купувай мляко, баба е купила! Наблюдавайки амебите ми светна, колко много ние хората се различаваме от животните. Нито едно животно няма толкова дълго да наблюдава амеби. Доктора пита пациента: -Употребявате ли алкохол? -Може докторе, сипи по едно. Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!