Един мъж тъкмо излизал от кафенето и гледа нещо невероятно: Дълга погребална катафалка, следвана от втора погребална катафалка, а след нея върви мъж, който води един питбул на каишка. А зад него - поне 200 мъже, наредени в опашка по един. На нашия му станало интересно, приближил се и казал:
- Съжалявам за загубава ви и се извинявам, че ви безпокоя сега, но просто това погребение е странно и се чудех кого погребвате.
- Ами в първата катафалка е жена ми.
- Какво се случи с нея?
- Кучето ми я нападна и уби.
- А във втората?
- Там е тъща ми. Тя се опита да помогне на жена ми и кучето нападна и нея.
Двамата повървели замислено в трогателно мълчание, докато нашия човек не попитал:
- А ще може ли да взема кучето назаем?
- Наредете се на опашката...
Събота и неделя Петка и Чапай пили яко и после ходили по жени. Накарали Петка да пише съчинение "Какво правих почивните дни". Той се притеснил, но Чапай го успокоил:
- Вместо пихме, пиши четохме, вместо по жени - за риба.
Съчинението: "Събота се събудих късно. Главата ме болеше от снощното четене. На масата имаше половин книжка. Прочетох я набързо. После дойде Чапай с една книга в джоба. Прочетохме я и слезнахме в мазето. Там имаше цяла каса книги. Четохме ги цял следобед и после тръгнахме за риба. Отначало не кълвеше, но после клъвна една такава, че още ни болят въдиците.