Сряда, 28 октомври 2026 | Смолян Облачно 6°
Асан и Айшето нямали деца. Отишли на доктор. Прегледал ги човека, Манго се оказал стерилен. Съжалил ги доктора - решил да се прежали. Викнал Само Айшето на преглед и я оправил. След 9 месеца се родило детенце, бяло на пуканка. Манго заподозрял нещо. Взел си ножа и право при доктора. Уплашил се човека, как да се измъква - акъл му го не ражда. Решил да печели време и заразпитвал. - Чакай бе човек, не съм аз. Я кажи ти как прави секс със жена ти? - Ми как си съ прай, как. - Е да де, ма с подробности. - Бе кви подробности бе докторе, мушкаш, вадиш, мушкаш, вадиш... Само дето детето бяло. Ей сега щтъ ръгна. Ухилил се доктора: - Вадиш, а? Вадиш? Бе манго, ми ти си осветил лентата бе.
Семейни 4,381 прегледа
Следващ →

Още вицове

Отмъстителният шофьор на маршрутка ходи по жилищата на своите пътници и тряска вратите на хладилниците. ИНТЕРНЕТ е като недостъпна жена: Харчиш луди пари по него, чакаш много време, много трудно сваляш и в крайна сметка те изхвърля... Вървяла си едно време една Калинка-Малинка в приказната гора и изведнъж видяла нещо страшно - огромно, лошо и лудо! "Какво си ти чудовище?" - попитала Калинка-Малинка. "Аз съм чудо-юдо!" - отговорило чудовището - "И сега ще те настъпя с чудовищния си крак, който има хубави пръсти!" "Недей, недей!" - проплакала Калинката - "Какво да направя, че да не ме настъпваш?!" "Купи ми два бюрека и една баница с кайма и ще те пощадя!" - казало чудо-юдо. Оттогава калинките пълзят и летят по света да търсят баница с кайма и два бюрека, а хората си мислят, че калинките показват пътя към щастието и любовта. Извод: дори любовта на приказните чудовища минава през стомаха! Англичанин в български хотел се обажда на рецепцията: - Two tea to room two two. На което рецепционистката отговаря: - Тарам, тарам.... В центърът на София каца златна летяща чиния. Паника сред хората на площада, викове, суета... Излиза Софиянски да посрещне извънземните, отваря се люкът на чинията и излизат едни малки човечета целите в златни дрехи,златни скафандри, златни пръстени и ланци. Посреща ги Стефан с добро, кани ги на вечеря в Шератон - ценни гости все пак. Дошло време да си тръгват, сбогували се, но кметът го глождел един въпрос: - Извинете, уважаеми марсианци, искам да Ви питам нещо.... Абе, всички марсианци ли сте такива-златни? -Ааа, не - само арменските марсианци сме такива - излитайки се провикнали те...