Сряда, 7 октомври 2026
|
Смолян
11°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Спорт
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
От дневника на блондинка: "Реших да си пооправя грима, и без това бях в задръстване. По едно време гледам - много странно задръстване, всички зад мен се наредили."
Разни
03.10.2017
2,350 прегледа
Следващ →
Още вицове
Бракоразводен процес. Съдията пита жената, разлиствайки делото: - Кажете, моля, какъв е мотивът за вашия развод? - Ваша чест, знаете ли, на мен много ми харесва песента "Хотел Калифорния"... - Вие сигурно не ме разбрахте! Питам ви за фундаменталната причина за вашия развод! - Фундаментът е като всички останали: бетон, пясък и цимент. - Ама!... Hа какво основание? - Някъде към 5 на 6 метра. - Дявол да го вземе! Той да не би да ви бие редовно? - Ами, около два пъти в седмицата става преди мен... - Така, всичко е ясно! Последен въпрос: защо искате развод? - Аз не искам! Мъжът ми иска! Разправя, тъпчото, че с мен било абсолютно невъзможно да се общува!
Отишъл един мъж в една кръчма и почнал да запива доста сериозно. След 5-тата ракия забялязал, че в единия ъгъл на крачмата има едно канарче, което много му харесало. Извикал той сервитьора и го попитал. - Колко струва това канарче. - Ами господине много е скъпо. - Е скъпо, скъпо, колко скъпо. - Еми 200 лв - А еми добре тогава, опечето го. Сервитиора се учудил, но решили да го опекат. Опекли го те и казали на клиента. - Господине, канарчето е опечено. - Добре, много хубаво. Значи викате 200 лв, така ли? - Да господине, казахме ви, че е скъпо. - Добре тогава, отрежете ми за 2 лева.
По случай деня на народните будители МОН организира седянка в министерството...
Странни са ми все пак феминистките: вместо два пъти на ден да измият съдовете вместо любимия, те предпочитат да бачкат цял ден в офиса за чужд мъж...
Две костенурки в пустинята. Водата е на привършване. Едната казала: — Отивам за вода, в напръстника има три капки, да не ги изпиеш, докато се върна? — Няма – обещала другата. … Изминал цял месец! Тогава тази, която останала при напръстника, се опитала да отпие една капка. В този момент зад една дюна се чуло: — Ако ще си правим номера, по-добре да не тръгвам!