Ромео бил известен Дон Жуан. Дълги години обикалял той села и паланки и не пропускал да ощастливи някоя и друга хубава булка. Винаги обаче с него бил конят му Викентий. Така станало и сега. Решил Ромео да посети поредната хубавица на селото която щяла да бъде сама цялата нощ. Извикал той верния си кон Викентий и му казал:
- Аз се качвам горе при хубавицата а ти ще стоиш тук под балкона; че ако вземе да се върне мъжът и скачам и бягаме. Речено-сторено. Неминало обаче много време и на вратата се почукало. Без много да мисли Ромео скочил през прозореца. А младата жена попитала:
- Кой е?
- Как кой - конят! Дойдох да кажа, че заваля и ще чакам във входа.
Един поканил една дама на кино. След филма я изпратил до тях и казал:
- Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб.
А тя си помислила:
"Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас."
Но той нищо не казал и си тръгнал.
На следващия ден я поканил на театър, и пак я изпратил, и пак казал:
- Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб.
А тя пак си помислила:
"Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас."
И пак той нищо не казал и си тръгнал.
Следващия път я завел на ресторант, и пак я изпратил и казал:
- Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб.
Тя не се сдържала и го попитала:
- Прощавай, но да не си случайно импотентен?
А той:
- Не, аз съм интелектуалец. По-добре три дни да почакам, отколкото три часа да те навивам!