Двама приятели решават да станат алпинисти и като за първи път да искачат един връх на 3000 м височина. Обаче и двамата имали по един дефект: единият бил много нервен и невъздържан, а другият заеквал. Нервният вървял бързо по байра, заекващият не можел да го настигне и започнал да го вика: - Ейй, Ива... ейй Ива... Ейй Ива... ейй Иванееее. - Какво си се развикал бе, ще падне некоя лавина да ни затрупа. - Абе пп... а пп... а пп... а пп... а пп. - Стига пъка бе, не мога да изкача байра, като са качим горе ше ми го кажеж. Стигнали върха и нервният попитал приятеля какво е искал да му каже. - Абе пп... палатките останаха долу! - Абе ти защо ми го казваш сега, бе? - На... на... ли те пи... пи... тах и ти ми каза като са качим горе да ти го кажа. - Леле, ти си ебати заекващия тъпак! - Абе мм... а мм... а мм. - Не мъкай, слизаме долу, че няма време. Слизат долу и палатките ги няма. - Каде са палатките? - Мм... а мм... МАЙТАПА СА БЕ!