В едно училище, учителката по литература била голяма почитателка на комунистическите идеали. Един ден тя изпитала Иванчо да си прочете домашното. Той издекламирал:
- В нашата къща се родиха 5 котенца. И петте са комунистчета!
Учителката била възхитена и поръчала на Иванчо да си прочете домашното на другият ден, защото ще идват от началството за проверка. Ето че дошъл момента,Иванчо станал и казал:
- В нашата къща се родиха 5 котенца. Всичките са капиталистчета!
Учителката станала божур червена и попитала:
- Ама нали вчера бяха комунистчета, бе Иванчо?
- Да госпожо, но те бяха слепички, а пък днес рано сутрин, взеха че прогледнаха.
Умрях от страх, ти казвам! Аз изобщо нямаше да се кача в това такси, ама нямаше други. Само като видях шофьора и ми настръхна новата прическа за 25 лева. Страшен, ти казвам! А бе... Изглеждаше като човек, дето изсмуква меда директно от пчелите! Докато ме возеше, не гъкна. Половин час до вилата - пълно мълчание и Цеца Величкович до дупка! Едвам издържах. Стигаме на вилата, поглеждам... И какво да видя! Забравила съм си портфейла. Едвам си отворих устата да му кажа. А той нищо не казва. Само слезе от колата и отвори багажника. Извади едно старо одеало, постла го на тревата до колата, стои и ме гледа с един такъв рошав поглед. Изтръпнах!
Ама какво правите? - викам - недейте така, моля ви се! Три деца имам.
А той ме гледа още по-рошаво и ми вика:
- Ти имаш три деца, ама аз имам 30 заека. Късай трева и хвърляй в одеалото!