Пешо Карнаков бил преуспяващ бизнесмен, имал прекрасно семейство - две деца и жена(без тъща), имал страхотна двуетажна къща на два етажа бе въобще всичко му било тип-топ. Един ден обаче всичко тръгнало на зле. Скарал се с шефа си и го уволнили, заварил жена си да му изневерява класически със съседа, развел се, но тя му взела абсолютно всичко. Накрая решил да започне нов живот в чужбина. Събрал каквито пари му били останали, купил си билет и се качил на следващия полет. Половин час след излитането на самолета пилота се обадил:
- Дами и господа, моля за внимание! Без паника! Самолетът ще се разбие! БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ!!!
Тогава Пешо се обърнал към Гореспоменатия с думите:
- Ах, Господи! Какво толкова съм направил да заслужа това?
И сякаш от отвъдния свят долетял гробовен глас:
- Не ме кефиш, пич, не ме кефиш!
Една наша, замогнала се много мутра в "Лувъра", със сина си разглеждат експонатите. Спряли пред статуята на Венера Милоска:
-Тате, как се казва тази леличка?
Нашият чете табелата:
-Венера..
-Що се казва Венера?
-Мии, била болна от някаква венерическа болест!
-Ми тате, що няма ръце?
-Що няма, предполагам, че тогава пичовете са й отрязали ръцете да не я разпространява..