Умрял Анщайн. Среща се на небето с Господ, който му казва:
- Ти си най-умния от хората. Заслужаваш да ти изпълня някакво желание. Какво искаш?
- Господи, напиши ми формулата, по която си създал света.
Господ почнал да пише дълга формула. По едно време Анщайн се обадил:
- Господи, имаш грешка.
- Да, знам.. - тъжно отговорил Господ.
Наш Славчо и бай Тудор се натрескали здраво и на път за вкъщи Славчо лазел по земята, а Тудор се подпирал по оградата.
- Абе, веселяк, виж как си се напил, лазиш като куче.
А Славчо отвърнал:
- Ще те видя и теб като свърши оградата.