Сряда, 28 октомври 2026 | Смолян Облачно 8°
Вървял си бика Белчо и минал покрай един двор... Вътре имало такава крава, направо на Белчо му прищракало и му се доклатило. - Здравей, коя си ти? - попитал мъжкаря. - Аз съм Сивушка Недостъпната, но... за теб съм само Сивушка - и му смигнала. Белчо това и чакал. Засилил се и прескочил дувара. - А ти кой си? - поискала да знае кравичката. - Аз съм Белчо Надарения, но за теб съм само Белчо, ’щото дарът ми остана на оградата...
Семейни 4,674 прегледа
Следващ →

Още вицове

Поручик Ржевски се събудил по обяд. Страшен махмурлук, главобол, нищо не помнел. Примляскал и усетил, че нещо хрущи между зъбите му. Гледа - семки от малини!? Извикал иконома си и му заръчал да разучи какво е станало предната вечер. Икономът се връща след няколко часа и рапортува: - Господин Поручик, снощи вие сте били на среднощен гуляй, където сте се целували с Наташа Ростова, която преди това е направила свирка на граф Пиер Безухов, който по-рано опънал иконома си, задето му изял сладкото от малини - Келнер! В супата ми има муха. - Не се тревожете, паякът в хляба ще я хване. - Келнер! В супата ми има муха. - Добре, ще ви донеса вилица. - Келнер! В супата ми има муха. - И какво от това, по мухата ви има супа. - Келнер! Какво прави тази муха в супата ми? - Като че ли плува по гръб, господине. - Келнер! В супата ми има муха. - Не сетревожете, супата ви не е толкова гореща, че да я опари. - Келнер! Какво значи тази муха в супата ми? - Не знам, господине. Аз съм келнер, не гадател. - Келнер! В супата ми има муха. - Не, господине, това е витамин В. - Келнер! В супата ми има мъртва муха. - Да, господине, не ги бива много в плуването. - Келнер! Чинията ми е мокра. - Не е мокра, господине - това е супата. ...Предстои инсталиране на Windows! Нагласете се удобно на стола, отпуснете се, затворете очи и се молете! Много-много бавно служител в едно учреждение обслужва посетител. Посетителят не издържа и пита: - Има ли нещо, което да можете да правите бързо? - Да! Много бързо се уморявам! На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.