Когато бях малко момче, хората вече бяха за почнали да говорят, че романът е в упадък. През изминалите оттогава години почти всичко друго стигна до упадък, включително и хората, които говореха такива неща. Романът обаче си остана на върха на дървото.Сър Озбърт Ситуел
- Скъпи, защо закъсня? Колата ли се повреди?
- Ограбиха ме по пътя!
- Запомни ли ги?
- Един височък, дебеличък, червендалесто лице. Петдесетачка ми сви! И най-гадното, какъв подлец е, уж започна съвсем нормален разговор:"Добър ден! Сержант Иванов, документите за проверка!"