Сряда, 28 октомври 2026 | Смолян Облачно 6°
Тръгнал Пундьо за Англия. Казали му да говори бавно за да го разбират по-лесно. Пристигнал там и казал: - Доообър ден. Аз съъм Пуундьо от Бъъългария. Ииидвам даа ви изнесааа концеерт. Посрещача казал: - Дообър ден. Аз съъм иизпратен да вии поосреещнаа. Аз съъщо съм от Бългаария. Пундьо отговорил: - Амми катоо и дваматаа смее от Бългаария защоо си говоорим на английйскии?
Разни 2,704 прегледа
Следващ →

Още вицове

Прибира се някакъв, мижитурка, два-дена по-рано от командировка , страшно щастлив. Свирка си с уста, отключва си, и си влиза в антрето. Направо се втрещява, като вижда на закачалката, огромен балтон, който стига почти до пода, и обувки 49 номер под него.. Докато мисли какво става, от спалнята се чува дрезгав и гаден глас: -Какво ма? ? Какво, ако си дойде твоят? Ще го смажа, ще го разчекна с голи ръце, тоя мърляч, само да ми падне. Оня тихичко, заотстъпвал към входната врата, и си шепти: -Ще, ти падна, ама друг път.Имам още два дни командировка... Какво като сме в Европейския съюз!? Голяма част от хората все още живеят като в Съветския съюз! В клас Иванчо влиза запъхтян: Учителката: - Какво се е случило? Иванчо: -По пътя ме настигна крадец! Учителката: - Лелеее, и добре ли си? Какво стана? Иванчо: - Добре съм, но той ми открадна домашното! Събота и неделя Петка и Чапай пили яко и после ходили по жени. Накарали Петка да пише съчинение "Какво правих почивните дни". Той се притеснил, но Чапай го успокоил: - Вместо пихме, пиши четохме, вместо по жени - за риба. Съчинението: "Събота се събудих късно. Главата ме болеше от снощното четене. На масата имаше половин книжка. Прочетох я набързо. После дойде Чапай с една книга в джоба. Прочетохме я и слезнахме в мазето. Там имаше цяла каса книги. Четохме ги цял следобед и после тръгнахме за риба. Отначало не кълвеше, но после клъвна една такава, че още ни болят въдиците. В живота на всеки човек има радост и тъга, болка и щастие, нали? Затова и той е труден... затова боли, затова се борим, затова вървим... Нагоре, надолу, напред, назад... Но все по път, който избираме сами... Сами, защото сме сводобни да избираме... Да чувстваме!