Тича Иванчо радостен по улицата и стиска пет лева в ръката. Насреща му обаче изниква сестра му и го спира.
- На къде така си се затичал бе, Иванчо? И какви са тия пет лева?
- Ами аз... такова... от комсомолската организация ни искат пет лева за кино.
- Как така? Аз съм председател в нея и нищо подобно няма. Я кажи веднага за какво са ти тия пари!
- Ами... такова... Марийка каза, че ще ми пусне за пет лева...
- А-а-а-а, не - казала сестра му - от вкъщи пари не може да излизат. Дай ги на мене, пък аз ще ти пусна.
- Ами добре - съгласил се Иванчо.
След като свършили сестра му възкликнала:
- Леле, Иванчо, ама ти си бил страхотен любовник! Та ти си по-добър от тате!
- И мама така вика.
Една вечер се прибирам с гаджето, качваме се автобуса - яка блъсканица. Стоим лице в лице, натиснати един в друг, нежно я погалвам по бедрото, а на лицето й никаква емоция. Почвам да се притеснявам, нещо не е наред, питам я:
- Приятно ли ти е?
Тя ме гледа учудено, а отстрани се чува плах женски глас:
- На мен ми е приятно.